Компютърът, който прописа стихове
Стояха всички занемели,
компютъра изглежда бе хванал зараза,
отхвърли своите задачи, цели,
и на екрана се показа:
"Животът е прекрасен! Той е океан
от музика, която ме поглъща!
Процесорът във мене е засмян,
енергията, като майка ме прегръща..."
В очите на човека се яви презрение
пред глупостта на тази ала-бала,
но той и миг не се замисли над това явление,
натисна копчето червено генерала...
След мигове, а може би години,
когато залата отдавна беше празна
на черния екран със букви сини
яви се нов куплет... и той угасна...
"Животът си отиде. С него си отивам аз...
За нищо нямам вече вдъхновение...
Но не разбрах, какъв бе този бяс
във този, който гледаше ме със презрение...
23.12.2016.
Георги Каменов
© Георги Каменов All rights reserved.
