Познаваш ти
дъха на тези вери,
които се укриват
зад железни двери
и със самочувствие
на крале
са станали
капан
за нежните криле,
превръщайки
живота
във фрагмент,
отнел
красивия момент
на любовния процес
божествен,
творящ
деня тържествен,
за да стене
в мъката си той безкраен,
пълзящ в живота
като траен,
а красивият момент –
ответен
си остава
пак дискретен
и в него
милото общуване
приема образа
на контактуване.
© Валери Рибаров All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
