18 июн. 2006 г., 11:17

Контактуването е извор на конфликтуване

858 0 4



 

Познаваш ти

дъха на тези вери,

които се укриват

зад железни двери

и със самочувствие

на крале

са станали

капан

за нежните криле,

превръщайки

живота

във фрагмент,

отнел

красивия момент

на любовния процес

божествен,

творящ

деня тържествен,

за да стене

в мъката си той безкраен,

пълзящ в живота

като траен,

а красивият момент –

ответен

си остава

пак дискретен

и в него

милото общуване

приема образа

на контактуване.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Рибаров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "а красивият момент –
    ответен
    си остава
    пак дискретен..."

    Има ли натрапчива красота?
    Нима очарованието не е в дискретността?
    Поздрав!
  • Ти Соня, ще ми помогнеш и работата ще стане!
    Поздрав!
  • Да, показан е този процес на преход в контактите, носещи конфликти.
    Поздрав!
  • Страхотен коментар - запомнящ се!
    Поздрав!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...