Kонтейнер, за бедни
Кога се уморих от този свят?
Така и не разбрах, но ми е тъжно.
Сред лято лицемерия валят
и маски, като някаква си длъжност.
Кога израсна на сърцето трън?
Така и не разбрах, но на – покара.
Изтърсвам се – отвътре и отвън,
но е изглежда нейде, под хастара.
Какъв ти трън? – ме питаш. А не знам.
Магарешки и жилав, и в лилаво.
Та на осела в мене да го дам –
копита да запъне, много здраво.
В лицето на съдбата – къч и два,
и маската – в контейнера, за бедни.
Избодените имат право на това,
дори да им е правото последно.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
