КонтинууМ
КОНТИНУУМ
Изгасям очи.
Издишам и се взирам -
дълбоко, в задклепачния простор...
Отгатвам как се сбъдвам в теб.
Спомням си как остаряваме
смълчани на залеза с топли лица,
превалили болката, времето -
с отпуснати, морни крила.
И там, на върха на живота,
ще смесим дъха си в небе,
ще слеем ръцете си в лъч
и устните в нова вселена.
Предречено е.
Времето ще умре - ние не.
Континуум...
Промислено е.
Светът бе разпален за нас.
Нима не бе създадена зората
по блясъка на твоите сълзи?
Нима ветрецът нощем не трепти
с дъха на моето "Жадувам те!.."?
Ела!... Ела в мен, мила.
Ключът заключен е в горчива горест,
но аз отварям ти с притихнали сълзи,
кажи ми, мъничко любов не си ли скрила?...
© Морис Лав All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Да!!!!!!Сега вече започвам да разбирам!!!Зашеметяващо!!!
-
Сестро, Пърпъл!, Флойд!!!, киното - знаех си че си от наще!
А и решението, и силата са с теб!
Ранен поздрав от отиващия на ски! -
Мрачен скорпион, закоравял самотник, меломанка, фенка на Пърпъл и Пинкфлойд, обожавам европейското кино
Кети, щях да те захапя,ама като видях, че си пасваме по всички параметри се отказах! 
-
Абе много сложно бееее... който го чете, трудно схваща за какви велики чувства става дума, който го пише - не зная
-
Хубав стих! Пишеш различно.
-
Харесва ми стиха ти!Дълбоки чувства!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
в моята ледена стая
и там до теб
студено аз ще мечтая."
Обичам те!!!