КонтинууМ
КОНТИНУУМ
Изгасям очи.
Издишам и се взирам -
дълбоко, в задклепачния простор...
Отгатвам как се сбъдвам в теб.
Спомням си как остаряваме
смълчани на залеза с топли лица,
превалили болката, времето -
с отпуснати, морни крила.
И там, на върха на живота,
ще смесим дъха си в небе,
ще слеем ръцете си в лъч
и устните в нова вселена.
Предречено е.
Времето ще умре - ние не.
Континуум...
Промислено е.
Светът бе разпален за нас.
Нима не бе създадена зората
по блясъка на твоите сълзи?
Нима ветрецът нощем не трепти
с дъха на моето "Жадувам те!.."?
Ела!... Ела в мен, мила.
Ключът заключен е в горчива горест,
но аз отварям ти с притихнали сълзи,
кажи ми, мъничко любов не си ли скрила?...
© Морис Лав All rights reserved.
