КОНТИНУУМ
Изгасям очи.
Издишам и се взирам -
дълбоко, в задклепачния простор...
Отгатвам как се сбъдвам в теб.
Спомням си как остаряваме
смълчани на залеза с топли лица,
превалили болката, времето -
с отпуснати, морни крила.
И там, на върха на живота,
ще смесим дъха си в небе,
ще слеем ръцете си в лъч ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse