nemesis888 (Морис Лав)
20 77
25 ene 2008, 14:27

КонтинууМ 

  Poesía
927 0 7

 

 

 

 

КОНТИНУУМ                               

 

Изгасям очи.

Издишам и се взирам -

дълбоко, в задклепачния простор...

Отгатвам как се сбъдвам в теб.

 

 

Спомням си как остаряваме

смълчани на залеза с топли лица,

превалили болката, времето -

с отпуснати, морни крила.

 

 

И там, на върха на живота,

ще смесим дъха си в небе,

ще слеем ръцете си в лъч

и устните в нова  вселена.

 

 

Предречено е.

Времето ще умре - ние не.

Континуум...

Промислено е.

Светът бе разпален за нас.

Нима не бе създадена зората

по блясъка на твоите сълзи?

Нима ветрецът нощем не трепти

с дъха на моето "Жадувам те!.."?

 

 

Ела!... Ела в мен, мила.

Ключът заключен е в горчива горест,

но аз отварям ти с притихнали сълзи,

кажи ми, мъничко любов не си ли скрила?...

© Морис Лав Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • "Ела със мен
    в моята ледена стая
    и там до теб
    студено аз ще мечтая."

    Обичам те!!!
  • Да!!!!!!Сега вече започвам да разбирам!!!Зашеметяващо!!!
  • Сестро, Пърпъл!, Флойд!!!, киното - знаех си че си от наще!
    А и решението, и силата са с теб!
    Ранен поздрав от отиващия на ски!
  • Мрачен скорпион, закоравял самотник, меломанка, фенка на Пърпъл и Пинкфлойд, обожавам европейското кино

    Кети, щях да те захапя,ама като видях, че си пасваме по всички параметри се отказах!
  • Абе много сложно бееее... който го чете, трудно схваща за какви велики чувства става дума, който го пише - не зная
  • Хубав стих! Пишеш различно.
  • Харесва ми стиха ти!Дълбоки чувства!
Propuestas
: ??:??