Копче
Намерих си копче. И щом го натисна
със мене се случват страхотни неща.
Политам в небето директно, без писта,
със слънцето споря, разпитвам нощта.
Трохичка съм мъничка, дар за врабеца.
Усмивка в очите на болно дете.
На нечия радост съм пулса, живеца.
И жито съм, дето без мяра расте.
Натисна ли два пъти копчето малко
без мъка лекувам проклетия рак.
Спасявам нещастни, несретни и жалки.
За скитници ставам спасителен бряг.
Надежди красиви и щастие носи
невзрачното копче. Вълшебно е то…
И как да повярваш, че паднало просто
от някакво старо клошарско палто.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
