Копчета
Сменя му всичките копчета.
Загубили са се две от ризата.
Конецът, вдянат, проточва се,
цялостен, със колизия -
твърдо завързано възелче,
иглата не чувства пръстите,
пръстите се изнизват
леко
и тихо - на пръсти.
Син колизеум от дупчици,
подредени под строй отвори,
няма непредвидимости,
невидимости от говор,
димни следи от стъпки,
тропосани силуети,
гънки от дълго мълчание,
нагари от изстрели... Летни
и
навични са пътечките,
вратичките, отстоянията,
пресечена местност от вчера
прави в любов признание...
Смени всичките копчета.
Ризата - като нова.
Слънцето залез захлопна.
Нощ като нож. Готово.
© Дора All rights reserved.
