Feb 28, 2009, 8:47 AM

Копнеж

  Poetry » Love
657 0 0


В очите ти, дяволски пламъци, адски ме горят.

Мечтите ми, пясъчни замъци, вълните пак градят.

Ръцете ми, към тебе протегнати, отново те зоват.

Устните ми, твоите забравили, в нежност се топят.

В страст изгарят телата ни и отново стигаме до кръстопът.

Пак се пресичат съдбите ни и ако това не е знак,

то нека се мъчат душите ни и дано да се срещнем пак.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ирена Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...