Копнеж
Копнеж
Водата е червена, където вървиш по пътя.
Вървиш по спомени, където всичко болка е!
Река мъртвата на мечтите, небето покривало,
вятърът студен обгръщат твойто тяло.
Опитваш се да бъдеш силен.
Тичаш към светлината заблуден, не знаеш,
че това е кристално огледало!
Би ли те спряло да вървиш?
Защото знаеш, че това е края?!
Щастлив да бъдеш и в молитва-песен.
Сърцето ти да бие в ритъма камбанен.
Да си в центъра на затихващата буря-
копнеж.
Това е редакция на "Затихва", не е издържано в обичайния за мен стил (разговорен)...
Така че, очаквам оценки, критики и мнения дали ви харесва или не!?
© Красимир Иванов All rights reserved.
