Jan 29, 2006, 8:31 PM

Копнеж по теб...

  Poetry
970 0 2
...И в онзи миг сърцето ми замря,
затихна сякаш всичко в мен,
усмивка,като слънцето изгря,
усмивка,за която аз копнях..

В този миг отказах се от всичко,
само теб да имам за напред..
.И вечно във очакване ще тръпна,
в желание да бъда с теб!

Сърцето ми жадува за любов,
да бъде вечно с теб в живота
и пред нищо няма да се спре,
за да ти докаже любовта!!!
ОБИЧАМ ТЕ...

                                          на 15.09.2004г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стефани All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...