Животът е бодли в разлята проза
насред разместения ренесанс,
поезията в неуморна доза
ми търси изход и предлага шанс
от стих да си направя орхидея
подобно кораб-мост над пропастта
и после да отплавам бързо с нея,
и да доплувам до една мечта.
Разбирам я, съчувствам ѝ и грея,
преливам в поетичната любов,
но с вяра в Бога в прозата живея,
макар че вкусих ѝ бодила нов.
© Милена Френкева All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
