7.04.2024 г., 6:55

С вяра в Бога

538 7 7

Животът е бодли в разлята проза

насред разместения ренесанс,

поезията в неуморна доза

ми търси изход и предлага шанс

 

от стих да си направя орхидея

подобно кораб-мост над пропастта

и после да отплавам бързо с нея,

и да доплувам до една мечта.

 

Разбирам я, съчувствам ѝ и грея,

преливам в поетичната любов,

но с вяра в Бога в прозата живея,

макар че вкусих ѝ бодила нов.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милена Френкева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...