Корен
Кръвта, която ме роди, изстива.
Дошло е време, извървян е път.
Закон природен е. А в мойта плът
тя, същата, гореща е и жива.
Пулсира млада в моите деца,
по бузките им свежа аленее.
Нима ще помни някой, че старее
и все по-бавно бие в две сърца.
И аз забравям, само нещо в мен,
като приятел най-добър говори:
човек живее и чрез своя корен,
макар да е нагоре устремен.
Макар, че чрез децата си живеем,
ний идваме от своите деди
и те са черноземните бразди,
върху които ние с тебе зреем.
© Гинка Гарева All rights reserved.
