Gareva (Гинка Гарева)
86 189
20 авг. 2009 г., 15:46

Корен 

  Поэзия
454 0 8

Кръвта, която ме роди, изстива.

Дошло е време, извървян е път.

Закон природен е. А в мойта плът

тя, същата, гореща е и жива.

 

Пулсира млада в моите деца,

по бузките им свежа аленее.

Нима ще помни някой, че старее

и все по-бавно бие в две сърца.

 

И аз забравям, само нещо в мен,

като приятел най-добър говори:

човек живее и чрез своя корен,

макар да е нагоре устремен.

 

Макар, че чрез децата си живеем,

ний идваме от своите деди

и те са черноземните бразди,

върху които ние с тебе зреем.

 

© Гинка Гарева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??