Коса

Poetry » Love

677 0 2

Пролетната свежест на роса

е твоята коса.

Лято вече е сега -

наближава есенна тъга.

Без теб - празна стая,

далеч от сиянието на рая.

Капе на самотата дъжда -

и през деня, и през нощта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

koli4a (Никола Апостолов)

Добро е! Харесах!!!!Поздравявам те!

2014-07-27T18:06:26+03:00
Sevgimizi (Лора)

Изключително красив стих!!Нежен, интересен, пъстър, с тъжно чувство, но красиво написано!!Поздравления!!

2014-07-26T16:02:31+03:00

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0