Коса

Poetry » Love

670 0 2

Пролетната свежест на роса

е твоята коса.

Лято вече е сега -

наближава есенна тъга.

Без теб - празна стая,

далеч от сиянието на рая.

Капе на самотата дъжда -

и през деня, и през нощта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

koli4a (Никола Апостолов)

Добро е! Харесах!!!!Поздравявам те!

2014-07-27T18:06:26+03:00
Sevgimizi (Лора)

Изключително красив стих!!Нежен, интересен, пъстър, с тъжно чувство, но красиво написано!!Поздравления!!

2014-07-26T16:02:31+03:00

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9