Коса

Poetry » Love

678 0 2

Пролетната свежест на роса

е твоята коса.

Лято вече е сега -

наближава есенна тъга.

Без теб - празна стая,

далеч от сиянието на рая.

Капе на самотата дъжда -

и през деня, и през нощта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

koli4a (Никола Апостолов)

Добро е! Харесах!!!!Поздравявам те!

2014-07-27T18:06:26+03:00
Sevgimizi (Лора)

Изключително красив стих!!Нежен, интересен, пъстър, с тъжно чувство, но красиво написано!!Поздравления!!

2014-07-26T16:02:31+03:00

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0