Кошмар
В тъмнината глуха,
видях лъч светлина.
Прониза мрака нечуто,
като спартанска стрела.
Заби се стрелата
там седеше и тя...
обляна цялата в кръв.
Алено бе лицето й
и нямаше до нея път.
Кошмар ли бе това, или съдба?
Изгубих ли всичко за миг?
Проблясъци, спомени отпреди -
изплуват в съзнанието ми.
Искат тебе да ми вземат,
Боря ги със зъби и нокти.
Събуждам се облян целия в пот,
поглеждам до мене си ти.
Сгушена като бебе панда и спиш
Отдъхвам си.
(К.Х)
© Кристиян Христов All rights reserved.
