Oct 15, 2009, 10:19 AM

Кошмар

  Poetry » Other
721 0 0

КОШМАР

 

Вечерта е черна и мрачна, сякаш всичко е мъртво навън.

Зловещи пипала протягат се към малките деца,

за да убият техните сърца.

Дърветата клатят се бурно и мощно, а няма буря във нощта.

Животните бягат и крият своите сърца -

те знят, че идва чудовище сега.

Всички пищят ужасени и крият своите лица,

но това не помага, злодеят е над всичко през нощта.

Бавно пристъпва със своя плащ

и гледа със стъклени очи единствено теб.

И ти искаш да избягаш, да се скриеш, да потънеш в дън земя.

Огромният, зъбат, бездушевен звяр е вече до теб

и е готов да откъсне твойто сърце.

...

Отваряш очи изпотен и сърцето не спира да бие.

Сън... било е сън.

Просто лош сън.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитрина Панчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...