Кошмарно присъствие
КОШМАРНО ПРИСЪСТВИЕ
Да хлопна ли вратата на сърцето си?
То вече хладно е и в мен настъпва нощ.
Отдавна май денят от мен отиде си,
умората покрива ме със своя плащ!
Ключа да щракна ли ръждясал във ключалката?
Да се венчая ли със смъртна тишина?
Нима пред моя дом ще дойде катафалката,
за да положа в нея младостта?!
Да хлопна ли вратата на душата си?
Отдавна тя отворена стои.
Мечта забравена пред нея ще застане ли
и пак да чакам буден до зори?
Омръзна ми, как искам този сън да свърши.
"Не искаш ли да дойдеш сутринта?
Ела, любов, сълзите да избършеш,
отворена оставям таз врата.
© Кирил Петров All rights reserved.
