Коситба

Feb 5, 2020, 1:40 PM

Poetry » Phylosophy

599 0 3

Когато косачът коси,

а ти си цъфтиш сред ливада;

тогава дали за награда

заслужил си или не си

блажения рай или ада –

е сякаш напълно все тая!

Все тая е сякаш това –

ти бил ли си жлъчна трева,

или пък прекрасна омая,

мълвяща уханни слова.

Все тая е всичко, нали?!

Дордето цъфтиш сред отрови,

презирай мечти и любови

и всичко без страх запали;

за да отлетиш без окови!...

Please sign in with your account so you can comment and vote.