Косите ми
Искаш ми кичур за спомен?
Имаш го - грейнало слънце,
няма да пари, не бой се,
нищо, че цяла съм в пламъци.
Само водата гаси ги,
временно, за да се ширнат
още по-буйни и живи
и да вживят някой минал.
Малко ръце са се губили
в рижия устрем, развихрен -
майчина и на децата ми
и на човека, разплитал ги.
Всъщност, дали да ги срежа?
Ахна ли? Не ме заглеждай!
Колко ли струва пламтежът им
в шепите бухнала нежност?
Няма да режа, те памет са,
моя момичешка гордост,
ласките на годеницата
и на съпругата ложето.
Но ме е гъдел да зная
колко за тях ще заложиш,
ако поискаш да грабнеш
цялата им доброволност.
Имаш го - грейнало слънце,
няма да пари, не бой се,
нищо, че цяла съм в пламъци.
Само водата гаси ги,
временно, за да се ширнат
още по-буйни и живи
и да вживят някой минал.
Малко ръце са се губили
в рижия устрем, развихрен -
майчина и на децата ми
и на човека, разплитал ги.
Всъщност, дали да ги срежа?
Ахна ли? Не ме заглеждай!
Колко ли струва пламтежът им
в шепите бухнала нежност?
Няма да режа, те памет са,
моя момичешка гордост,
ласките на годеницата
и на съпругата ложето.
Но ме е гъдел да зная
колко за тях ще заложиш,
ако поискаш да грабнеш
цялата им доброволност.
© Дими Фильова All rights reserved.
