Косите ми
Имаш го - грейнало слънце,
няма да пари, не бой се,
нищо, че цяла съм в пламъци.
Само водата гаси ги,
временно, за да се ширнат
още по-буйни и живи
и да вживят някой минал.
Малко ръце са се губили
в рижия устрем, развихрен -
майчина и на децата ми
и на човека, разплитал ги.
Всъщност, дали да ги срежа?
Ахна ли? Не ме заглеждай!
Колко ли струва пламтежът им
в шепите бухнала нежност?
Няма да режа, те памет са,
моя момичешка гордост,
ласките на годеницата
и на съпругата ложето.
Но ме е гъдел да зная
колко за тях ще заложиш,
ако поискаш да грабнеш
цялата им доброволност.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дими Фильова Всички права запазени