Космическа любов
Месецът ли в теб залезе,
че стана толкоз люботворна?
Слънцето ли в тебе влезе,
че стана толкоз лъчетворна?
Звезден прах ли те посипна,
че стана толкоз светлоока?
В теб небето ли се сипна,
че стана толкоз синеока?
Господ с дъх ли те погали,
че се сравняваш с Афродита?
Облаците ли са дали
и булото да си завита!
Устните тъй да греят,
от залеза ли взе червено?
А гърдите ти да зреят
на мен ли ще е поверено?
За да бъдеш моя днеска,
душа си в Космос ще превърна.
С непозната още треска
аз цялата ще те обгърна.
Всичко в мен ще се събира
и аз Вселената ще бъда.
Мисля - ясно се разбира,
че с тебе вечно ще пребъда.
© Никола Апостолов All rights reserved.
