Ядосват ме
flash mob-овете
в космоса,
които виждам всеки път
щом гледам през телескопа си.
Омръзнаха ми вече холограмите на сребърни сърфисти,
които се разтичват ужким да събират прането на руски космонавти.
Писна ми от рептилските раси с глави на хлебарки,
които досаждат с реклами на попара от енергонови кубове.
Дразнят ме даже лилавите лазери, държащи под обстрел
сателитите ни, свили се като бъбреци.
Грубо е!
02.12.2018г.
© Антонио Брейчев All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
