Коте калпазанче
Щом котката ми се качи на дивана,
аз ù казвам незабавно да слезе.
Е-е-е-х!Голяма е калпазана!
Казах ù от стаята да излезе,
обаче не! Тя не слуша.
Айде сега, няколко парченца ще й намуша
от вкусното пиле на мама.
Горкичката, през стъклото я виждам.
Май трепери от студ.
Но аз, нали я обичам,
веднага ще я пусна.
Ех, колко е сладка!
Моята малка писана.
Ще й дам играчката-патка,
на моята котка-калпазанка.
Тигърско око
Габриела Д.
© Габриела All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Поздравчета!