Бела и Чери -
са моите любимци,
в старата плевня родени.
Две малки сестрици,
невинни душици,
от майка - улична превъзходна.
Едната е бяла, другата - черна,
а двете толкоз немирни.
Асмата олющиха с нокти остри
и се катерят, като тигрици.
Щом вятър подухне, прането одърпват,
семената така и не поникнаха,
лапички малки отвиха ги,
но си остават мои любимци завинаги!
© Василка Ябанджиева All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
