Jun 2, 2010, 11:09 AM

Коя

  Poetry » Other
902 0 4

Коя съм Аз

във тази мрачна стая?

Коя съм аз

във този тежък сън?

Коя съм аз -

това сама не зная,

а вали проливен дъжд навън.

 

Коя съм аз

и търся ли надежда,

търся ли спасителен покров?

Ти недей премрежено поглежда,

знам - не ще ми поднесеш любов.

 

Както и да е - за тебе

няма място днес във моя стих.

Той ще бъде посветен

на себе си.

И на мен - която не открих.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елица All rights reserved.

Comments

Comments

  • Цял един живот търсим себе си.Това пътуване е нашата съдба.
    Много ми хареса това осъзнаване!
  • И тук има досег с дъжда...
    Р.S. Обожавам този сайт - http://www.rainymood.com/
  • О ще се откриеш, щом си задаваш най-важният въпрос - коя съм? Продължавай да питаш, и бъди на щрек, за да чуеш отговора. Харесах!
  • харесах много

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...