Тя е ангел.
Тя е разумът, който все не достига.
Тя е  всичко това,
което ти липсва.
Всичко това, което не можеш да видиш,
което не можеш да намериш,
но щеше  да си внушиш, че притежаваш.
Тя е нежно утро,
посипано с пролетна роса.
Тя е вяра,
течаща в теб, пулсираща.
Нарязва тя сърцето ти
на малки болки,
краде звездите от небето,
да освети твоя път.
И пази те,
кърви за тебе,
напукват се стъклените й очи,
когато си сам в нощта.
Винаги, щом по лицето
ти потекат пурпурни реки,
тя изпива всяка сълза
и ръми тихо в душата й,
за да има усмивка в твоя ден.
Но хайде, умори се да дишаш,
умори се най-после,
тя те чака там във вечността!