weltschmerz
29 results
Тя винаги смразява с поглед,
с който те привлича към греха.
Аз съм нищо
и плача за тая самота,
която сама повиках ...
  518 
Пречистване
Очите ми - два чисти облака от болка,
натежават ми - искрено и безутешно.
Две вдишвания и краткият път до теб
в едно безтегловно пространство. ...
  466 
Усещане за теб -
навярно много те обичам...
като красив спомен от
детство,
като топло огнище след ...
  879 
Приличаме си по това, че сме различни
в тихите невидими моменти.
И аз съм като теб парченце пламък,
откъснато от вечността.
И ти си като мен крила от огън, ...
  877 
Недостиг на енергия съм,
въртя се около собстевената си орбита
и най-вероятно ще се стопя на ненужни електрони,
ако не ме превърнеш в константа...
  594 
(посветено на Ррр )
Обичай ме такава -
малко рошава и
сутрешно обидена
в центрофугата на деня. ...
  757 
Колко странно — когато мракът изчезне, преставаш да виждаш светлината!
Научих се,
научих се да бягам от суета и подлости човешки,
научих се да се боря сам-сама
и да оценявам собствените ми грешки. ...
  633 
Целувай ме като за последно,
утре си отивам неусетно.
Липсата ми надали ще забележиш,
нима без наличието ми някого ще го боли.
До вчера бях хаос, ...
  1086 
Не съм те търсила,
не си ми липсвал,
не си те спомням, когато съм в тъма.
Не съм ти шепнала думи красиви,
не съм те чакала, обляна в самота. ...
  474 
Тя е ангел.
Тя е разумът, който все не достига.
Тя е всичко това,
което ти липсва.
Всичко това, което не можеш да видиш, ...
  775 
Трудно ми е сега да си тръгна…
нима някога имало ме е до теб.
И цялата болезнена истина,
поднесена така напук...
Останалото от нас е следа от огън, ...
  555 
Аз мълча не от години,
а от векове, но нямам сили да викам...
Загнездила се е в мене болката
и търси път да се освободи...
Копае кратери в душата ми, ...
  874 
Родена от болката,
аз живея в мрака -
моя единствен ад...
и потъвам...
бавно... ...
  2776 
Създай ме такава,
каквото искаш да съм,
нарисувай ми
коси от сплетената тъмнина,
очертай профила ми с целувки, ...
  1003 
Празни хора...
шаблонно усмихнати...
Безизразност!
Страх от нощна
самота… ...
  611 
Искам да изтръгна спомените до един,
искам да отрежа косите,
да прекърша мислите.
И да ме боли -
толкова красиво. ...
  687 
Апатия, породена от забрава,
загубих смисъла на пътя,
не вървя, вятърът отказа да ме носи,
чакам в тъмнината суета.
Мигът от сливането на две тела, ...
  519 
В най-тъмните си часове
аз чакам теб...
Не, че вярвам, че ще дойдеш,
но не ми остана нищо друго.
Остави ми спомена ...
  667 
И вървя, вървя, не спирам,
няма кой да ме спре!
Сега се раждам,
не мисля да умирам,
но не мисля да я лъжа, смъртта. ...
  607 
Разбули цялата енигма - еднозначно,
не видя стигмата в очите ми - прозрачна.
Не плача - не е вярвам в отчаянието,
да съм искрена - само това остана.
Не е химера твоят отказ, тъй очакван, ...
  894 
Думите ти са шепа невъзможност,
прегръдките ти - полъх самота,
и всяка целувка напомня за края,
и всяка усмивка знам, че е незаслужена.
За тебе аз съм южен вятър, ...
  622 
Ти ми каза и аз си тръгнах,
но къде да ида?
Аз нямам дом; няма открехната врата за мен,
никой не ме чака на “нашето място”.
И пейката в студения парк е пуста, ...
  589 
С последни сили, стичащи се в мен
като капчици роса по натежало от
пролетни сълзи кокиче,
аз преминах прага… на отронилата
се година… ...
  701 
Сънувах, че съм твоят ангел
и не трябваше да използвам
гримирани набързо думи,
не трябваше да минавам през жарава,
за да доказвам, че нестинарска е моята душа. ...
  907 
Много малко време е изминало,
а аз вървя от толкова отдавна.
Преплувах жестоките реки от кръв,
които ми възвръщаха чувствителността,
срещнах смъртта дори няколко пъти, ...
  716 
И понеже съм сама,
а пак е Коледа,
реших де те измисля, ей така,
поне за малко да сгрея измръзналата ми вяра…
Спомних си всяка мила дума, ...
  629 
Вървя по пътеката на самотата и знам,
че няма край тя.
Не виждам хора - само силуети,
не чувствам болка - вкочани се моята душа.
Стъпвам, без да оставам следи, ...
  557 
Връщаш се да вземеш последния ми дъх,
но не очакваше, че от мене вече нищо не остана -
само няколко атрофирали мечти и едно
парализирано сърце.
В мене бушува море от болка ...
  661 
Знаеш ли, как светът ми се преобръщаше,
когато ме наричаше пред другите “моето момиче”?!
Знаеш ли, как ми се щеше да спра времето,
когато ме целуваше нежно по челото и ми казваше: ”Обичам те!”...
Знаеш ли, че аз никога на никого ни вярвам, ...
  868 
Random works
: ??:??