Jan 22, 2014, 9:59 PM

Козичка

989 0 2

КОЗИЧКА

 

Дядо на село си има козички.

Има си и игриво козленце.

Те са му много послушни, добрички,

а козлето е като детенце.

 

Дядо ми я Палавница нарича,

защото тя е много игрива.

И той си е нея много обича.

Със всички тя е тъй закачлива.

 

Още щом при дядо в село отида,

тичам при моята Палавница.

Веселите ù очички  да видя

и я погаля с мойта ръчица.

 

Аз си ги обичам всички козички,

но най-много играя с козлето.

Със него сме ние  като сестрички,

по цял ден сме заедно догдето

 

вечерта мама за сън ме извика:

"стига скачахте като козички!"

И ни се радва, и весело вика:

" милите ми, красиви сърнички! " 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анка Келешева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Това стихотворение е посветена на внучката ми, буквичката на баба- А-нелия, която тогава беше на годините на четиригодишния си син.
    Внуци си има баба добричка дор четирима момци- момичка.
    Колко ли песни им е изпяла, в нощи нелесно над съня бдяла.
    Приказки чудни вечер редила, в уроци трудни на помощ била.
    Сега големи те са далече, техни проблеми не знае вече.
    Добро им желае, тъй ги обича, любов и радост все им нарича. Иска да знае, че са щастливи и хич не хае за дни мъгливи.
    Би било чудесно и много ще се радвам, ако получа клипче, да чуя детско гласче, изпълнила стихотворението ми.Да ни са живи и здрави!
  • Елена, моля да възприемеш правилно думите ми и да не ми репликираш в познатия многословен формат.

    Бъди малко по-пестелива с гръмки фанфари по отношение на всеки текст, който Анка качи в сайта. Както е видно, предизвикваш диспути и макар да считам поведението на други хора за по-неподходящо, е редно да се замислиш за ефекта от личните си действия.

    Най-лошото е, че накрая страда Анка, която с нищо не заслужава полемики под нейните текстове.

    Независимо за какво говорим, и критиката, и хвалбите трябва да имат мярка.

    Ако не можеш да разбереш какво ти казвам, ми пиши на пощата.

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...