Крадецът на череши
Смехът ти бяла пролет нацъфтя
и върза плод черешов в земни длани,
красиво с любовта поруменя
и люшна клони - щедри, необрани.
И жаден аз да вкуся с устни сок,
реших да се заситя с мека зрялост -
крада череши в лунния чертог,
и да ме хванат, сит ще съм, до цялост...
... и да ме питат даже пред съда,
аз ще отричам, че от теб съм късал,
ще кажа, че събирал съм меда
от кошерче в короната ти пъстра...
... и устните ми лепнат от това,
и не от сладостта ти са червени,
а ти ще ми наливаш с дъх съня,
родил се във черешовото време.
© Михаил Цветански All rights reserved.
, Сиси
