May 10, 2006, 7:55 AM

Крадецът на Луната

  Poetry
788 0 1

Спиш ли, грешнико?
Едва ли...
Сън какъв ще е това,
щом при себе си укриваш
старата ,добра Луна.
Открадна я без никого да питаш,
за себе си я нейде скри
аз сега ще утешавам
без майка си останали звезди.
Върни я страшно е без нея
светулката не стига, разбери
да огрее вишнята цъфтяща
и нощта да озари.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Роксана Медичи All rights reserved.

Comments

Comments

  • Върни я страшно е без нея
    светулката не стига, разбери
    да огрее вишнята цъфтяща
    и нощта да озари.

    Отличен!

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...