10 may 2006, 7:55

Крадецът на Луната

  Poesía
790 0 1

Спиш ли, грешнико?
Едва ли...
Сън какъв ще е това,
щом при себе си укриваш
старата ,добра Луна.
Открадна я без никого да питаш,
за себе си я нейде скри
аз сега ще утешавам
без майка си останали звезди.
Върни я страшно е без нея
светулката не стига, разбери
да огрее вишнята цъфтяща
и нощта да озари.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Роксана Медичи Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Върни я страшно е без нея
    светулката не стига, разбери
    да огрее вишнята цъфтяща
    и нощта да озари.

    Отличен!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...