"Крадена любов"
"Крадена любов"
Увяхнало цвете е мойта душа,
поливам я тайно с крадена любов,
поливам я скришом,
но уви тя си вехне самотно.
Сърцето ми в тръни обрасло
разкъсано, плачещо вие
като вълчица, търсеща глутница
като изгубена птица, гонеща ято
като разплакана жена, скитаща по площада.
Оплаквам живота - моето падение,
крещя в тишината - пуста и празна,
не намирам щастието - запечатано в красива картина,
скривам болката - маската на лицето ми.
Продължавам да нижа крадена любов,
която така непринудено оковах в себе си,
но тя "нещастната", "милата",
дори и робиня да стане пак ще ме отведе до потока,
изпълнен с нещастие,
сушата в душата,
тръните в сърцето
до живота окървавен
с маските ми вечни несвалени.
Боже, прости - ограбих всичко.
Увяхнало цвете е мойта душа,
поливам я тайно с крадена любов,
поливам я скришом,
но уви тя си вехне самотно.
Сърцето ми в тръни обрасло
разкъсано, плачещо вие
като вълчица, търсеща глутница
като изгубена птица, гонеща ято
като разплакана жена, скитаща по площада.
Оплаквам живота - моето падение,
крещя в тишината - пуста и празна,
не намирам щастието - запечатано в красива картина,
скривам болката - маската на лицето ми.
Продължавам да нижа крадена любов,
която така непринудено оковах в себе си,
но тя "нещастната", "милата",
дори и робиня да стане пак ще ме отведе до потока,
изпълнен с нещастие,
сушата в душата,
тръните в сърцето
до живота окървавен
с маските ми вечни несвалени.
Боже, прости - ограбих всичко.
© Мария Стоянова All rights reserved.
