mar4ela87 (Мария Стоянова )
8 2
5.10.2008 г., 11:58 ч.

"Крадена любов" 

  Поезия
701 0 2
                "Крадена любов"

Увяхнало цвете е мойта душа,
поливам я тайно с крадена любов,
поливам я скришом,
но уви тя си вехне самотно.
Сърцето ми в тръни обрасло
разкъсано, плачещо вие
като вълчица, търсеща глутница
като изгубена птица, гонеща ято
като разплакана жена, скитаща по площада.
Оплаквам живота - моето падение,
крещя в тишината - пуста и празна,
не намирам щастието - запечатано в красива картина,
скривам болката - маската на лицето ми.
Продължавам да нижа крадена любов,
която така непринудено оковах в себе си,
но тя "нещастната", "милата",
дори и робиня да стане пак ще ме отведе до потока,
изпълнен с нещастие,
сушата в душата,
тръните в сърцето
до живота окървавен
с маските ми вечни несвалени.
Боже, прости - ограбих всичко.

© Мария Стоянова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Можеш да откраднеш непазеното,
    но то е ненужно!
    Можеш да вземеш захвърленото,
    но то е безвкусно!
    Можеш да се бориш за истинското,
    но борбата е трудна!
    Можеш до край да си изтощена от умора,
    но трябва да останеш будна!
  • Добре дошла.Поздрави за стихчето!
Предложения
: ??:??