КРАЙПЪТЕН ДЪНЕР
Като крайпътен дънер онемяваш
след профучалия край тебе ден.
В очите ти въпросите остават,
без отговор в кръвта превъплътен.
Зеленото отдавна си отиде,
прогонено от ранен суховей.
След смъртен знак на брадва и обидата
под кожата на гордостта не тлей.
Животът преминава като изстрел
по магистралата на вечността.
Отново ти, мечтите си разлистил, ...