Крайпътен дънер
КРАЙПЪТЕН ДЪНЕР
Като крайпътен дънер онемяваш
след профучалия край тебе ден.
В очите ти въпросите остават,
без отговор в кръвта превъплътен.
Зеленото отдавна си отиде,
прогонено от ранен суховей.
След смъртен знак на брадва и обидата
под кожата на гордостта не тлей.
Животът преминава като изстрел
по магистралата на вечността.
Отново ти, мечтите си разлистил,
тъгата ще приспиваш под листа.
И във съня ще виждаш разклонèни
ръце, протегнати към слънчев диск.
Отнеха ти дори летоброене.
Надеждите не са ли смешен риск?
Като крайпътен дънер щом немееш
след профучалия край тебе ден,
попитай себе си дали живееш.
А аз ще знам защо си овъглен.
© Мария Панайотова All rights reserved.
