Красива бе... Красива бе за мене...
За другите ти също бе красива...
Не знам защо, но исках да отнема
от твоя поглед силата ти дива...
И да те имам... да си само моя...
И друг да няма, който да я има,
дори и с поглед красотата твоя...
И да ти казва като мен „любима”!
Обичах те и мислех, че те имам
завинаги – прекрасна и красива...
Ала забравих всъщност да те питам:
- Красива бе, а беше ли щастлива...?
1995
© Георги Ванчев All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
