Красивата любов все някога ще свърши.
Тя дълго ме владя, запълни мойта същност.
И в изгрева си млад, и в залеза чудесен
бе моята мечта, бе тиха, нежна песен.
Така и не разбрах - животът се изниза.
И вече остарял, подготвям бяла риза.
Костюмът съм избрал, окачен в гардероба
за сетния ми път, без връщане - към гроба.
Ще бъде слънчев ден и птичките ще пеят,
през клоните във цвят небето ще синее.
Ти, в черния воал, ръце над мен ще кършиш.
Красивата любов все някога ще свърши...