От твоите красиви лъжи,
хиляда и една на брой,
душата ми се вече измърси…
Не намирам аз покой.
Да предричам дали с усмивка
ще ме погледнеш ти в очите,
или с високо вдигната глава
през мен ще минеш, сякаш през мъгла…
Изморих се да се лутам вече
сред чужди мисли, образи, пътеки…
За игрички времето изтече,
раните от тебе хич не са ми леки.
© Слънчице All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
