Dec 23, 2005, 8:07 PM

КРАСОТА

  Poetry
872 0 2


И ще прегърне времето душата ми.
Ще бъде като в детски сън.
През всички граници ще мина неочаквано,
прекрачила през собственото Аз.
Ще бъда като приказка нечувана -
по-истинска и искрена, по-мъдра, по-добра!
Като сълза отронена от радостни очи.
Лъч слънчев, скрил се във усмивка търсеща,
събудена на моето лице.
От аромата на отминалото време
ще пия сок и светлина
Тогава може би единствено ще кажа
създадох свои олтар в сърцето си -
пред него свеждам молещо глава ,
светиня тъжна, недокосната -
наречена със име КРАСОТА.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елена Бързева All rights reserved.

Comments

Comments

  • И от мен! "...Като сълза отронена от радостни очи..." Много въздействащо!Браво
  • Браво!Много е хубаво 6-ца от мен

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...