Jan 10, 2009, 7:17 PM

Красотата

  Poetry » Other
791 0 0

О, колко си красива!

Но това не си ти.

Не ни лъжи.

В очите ти я няма топлината.

Усмивка, заличена от шамар.

И гледаш като дама от тротоара.

В това ли те превърнахме?

Не знам...

Понасяше измама след измама.

Понасяше страдания безброй.

И колко болка ти нанесе само

животът...

Той...

 

Да, това е красотата.

Сълзата, вечната тъга.

Умисления поглед във сумрака

с надежда овъргаляна в калта.

Да, животът е такъв.

Изпълнен с походи без път.

Оцапан с кървави постели.

В легло от мокрите дантели

заспиваш

и живееш красива в своя сън.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...