Кратковременност
А животът е кратък. Колко изгревно кратък.
Устремен към лазурно залязване.
Като бавно течащ между пръстите пясък.
Като срок непризнаващ неспазване.
Как е преходно всичко като утринна песен,
доловима в едно зазоряване.
Като дни посребрени от настъпваща есен,
с нотка мъдрост в процес на съзряване.
Боже, колко сме временни. Като пролетен дъжд
плиснал кротко едва на здрачаване.
Като сбъднат копнеж разцъфтял изведнъж
и обречен да няма забравяне.
И когато внезапно се превърнем на прах,
нека светят след нас добрините ни,
на раздаваща обич непознаваща страх
и на вяра осмислила дните ни.
© Ивелина Георгиева All rights reserved.
