Oct 2, 2008, 1:52 PM

Края на света

  Poetry
775 0 1

Края на света

 

В кристалното кълбо на тишината

виждам края на света.

И един въпрос върти ми се в главата:

любовта ли ще спаси света?

 

Изчезна нейде вярата във Бога,

изчезна и силата на любовта.

Опитвам се да ги намеря, но не мога.

Душата ми потъва в пустота.

 

Война и смърт, болка и тъга,

и омраза вечна обгърнаха света.

И питам всекиго от вас сега:

Нима това е края на света?

 

В кристалното кълбо на тишината

виждам края на света.

На Бога се моля да махне тъмнината

и да върне светлината на света.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кристиан Александров All rights reserved.

Comments

Comments

  • !?!?!?!?!? В 4 куплета на три пъти да римуваш думата "света" със самата себе си............талант се иска!!!!!!!!!Всеки го не може!!!!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...