Краят на една илюзия
Не мога да редя красиви стихове -
сърцето - онемяло, сега мълчи,
простило се с едно обичане,
загърбило мечти и цветни дни.
От зимен студ сега е вледенено,
ранено от студено безразличие,
от безсърдечност без жал покосено,
вяло тупти - самотно и ничие...
Прегръщах лудо красивите мечти,
съвсем заслепена - към слънцето летях,
с обич и нежност, ефирни и чисти,
щастливо танцувах и в огън горях.
Но слънцето - оказа се фалшиво,
не моят небесен светлик,
отдалече - измамно красиво,
отблизо - студен и нетоплещ аплик.
Прегръщах луната, танцувах със звезди,
но вече знам - сама съм танцувала,
сега са празни и пусти моите очи...
сърцето се сбогува с измамната илюзия.
© Валентина Иванова All rights reserved.
