Сякаш някъде загубих всичко,
сякаш, че и ти не съществуваш...
толкова далечен, че дори не те усещам.
Защо по-рано не разбрах колко малко струваш,
а безпътна пропилях години,
в които моята Надежда все те чака...
Една след друга в мен умряха
и Вярата, и Любовта,
единствено Надеждата остана
да крепи за мен света.
И живеех всеки ден с копнеж
и си преговарях последната ни среща.
Вярна в моите чувства все ти бях до днес,
но днес със изгрева в твойте очи
залязва моята Надежда...
Една Любов, която не биваше да се роди,
от безнадеждност поглед свежда.
... Че закъснялата ни среща наближава,
толкова мечтана, толкова желана...
във всеки ден копнеж, много страх събрала.
И зная, тази среща ще е краят,
краят на една любов, която...
Бог не разрешава!