Краят на една любов
Да се сърдя, че не ме обичаш вече?
Едва ли, иска ми се, но не бих могла.
Любовта ни кратка като вир изтече.
И вля се в море от празнота.
Очите свои аз притварям.
Виждам как до мен седиш.
Не си реален, а така изгарям.
Сякаш моето сърце в ръка държиш.
Наслушах се на думи нежни.
На обещания и хубави слова.
Вземи си всичко и върви си.
Нека ми остане гордостта.
Наивна бях, да, и се лъгах.
Но не съжалявам и за миг.
Сърцето свое не излъгах.
Макар, че чувствата изпепелих.
И някой ден ще се обърнеш.
Ще си спомниш ти за мен.
И нека този спомен да прегърнеш.
Да повярваш в любовта ти този ден.
© Роси Стоянова All rights reserved.
