Краят на годината
Минутите мълчат,
погълнати от еднообразие.
Мечтите ми звънят,
с надежда за малко разнообразие.
Годините летят,
приличащи на експресни влакове.
Детските очи сълзят,
чакащи някой да чуе техните гласове.
Краят на годината е пак,
кълбото се преобърна.
Качваме се в 2008, като във влак,
а старите грешки не мога да върна.
Добра или лоша, заминава си тя,
а там в далечината грешка блести.
Как да я върна и ти не разбра,
а вътре в сърцето прехвърчат искри.
Ще се помоля за добро,
помоли се, приятелю, и ти.
Да намерим за изоставените семейно гнездо.
А грешките, ако можеш, сам поправи си.
© Пламена Добрева All rights reserved.
