PLAMEN4ETYy
176 results
И днес съм безразлична (както винаги).
Часовникът забравя
да отсича часовете.
Денят е зимен. А сърцето - ледено.
Бялото натрапва се сред цветовете. ...
  463 
Тебе наричам приятелка истинска,
макар океан разстояние да ни дели.
Все още обичам да гледам изгрева
и да си спомням за нас двете преди.
Времето лети като импулсите в тялото ...
  486 
Не всеки допир е ласка,
а заблуда под нежната длан.
Облякъл ненужната маска,
пробужда в сърцата ни блян.
Не всяка усмивка е нежност, ...
  543 
И пак сaма вървя нататък
и отново чувам звукове от смях.
Стоя на пътя толкоз кратък
и да продължа изпитвам страх.
И вечер пак очите ти сънувам, ...
  597 
Часовете с приятели минаваха бързо, но времето в училище се проточваше сякаш прекалено дълго. Малви и Дáниел нямаха търпения последния училищен звънец да бие, за да могат да отидат в болницата. Имаше още един ден докато ги изпишат. Алекс все още не беше напуснал града. Той преспиваше у Луиза и чакаш ...
  656 
От шума на дъжда се пробуждам
и усещам - в гърдите ми нещо гори.
Тишината напира под покриви,
където сърцето отново скрито тъжи.
Безспирно вали по стъклата ни, ...
  693  14 
Зад наивността на малкото момиче
една любов се страхува да лети.
А как обсебено тя търси начин
някой със усмивка дните ù да озари.
И търси тя невиждана опора, ...
  625  15 
Във люляка усещам любовта ти,
уханието дири в мен оставя.
Ти - упората, прогонваща страха ми,
след тебе мислите ми отлетяха.
В пламъка на огъня те виждам, ...
  792 
Сред онази мъгла от тъга аз летя
и отново търся нещо от лятото.
Вървя пак все сама под дъжда
и мaгнитно се връщам обратно.
Нещо търся пак тука от полета, ...
  525  10 
Тази нощ обърка мислите на всички. Преплете ги, омота ги, също както прежда кълбо. Всички се опитваха да разплетът кълбото, да премахнат възлите, но сякаш не катастрофата беше огромния възел в ръцете им, а самите онези неща които криеха тихо в сърцата си. ДАниел легна на леглото си, хвана се за чело ...
  681 
Тази картина, която се състоя след падането на дървото, беше повече от ужасяваща. В колата бяха четирима младежи, които се бяха връщали от забава. Дървото беше паднало от страната на Луиз и Джонатан. Първият, който се съвзе, беше ДАниел. Той беше си ударил главата, но беше в състояние да се обади на ...
  671 
Дан се раздели с Луиз пред входната врата на дома й. Той я погали по косата и я целуна за лека нощ. Момичето му се усмихна с онази срамежливост, която носеше в сърцето си, помаха му и се прибра. Когато Дан се отдалечи от къщата и влезе в колата, за да се прибере, телефонът му звънна.
-Ало! - каза мо ...
  668 
Луиза бе потънала в прегръдката на любимия си и това я караше да се чувства най- щастливата жена на света. Те не говореха, просто се бяха отдали с чувствата и тази прегръдка бе толкова силна, че можеше да размрази всичките ледове в световете им.
- Трябва да ти дам горнището. - изведнъж Луиза се обад ...
  891 
Обичам те до мириса на люляка,
приплетен с твоя полъх на обичане.
Със стъпките обсебващи живота ми
и всички стари рани за отричане.
Обичам те до мисълта на спомена, ...
  723  11 
Сърцето на Луиза се разкъсваше от болка. Също както късче по късче се разкъсва захарния памук в ръцете на малко дете. Тя се обвиняваше за случилото се. Искаше й се момчето с черешите да я разбере поне за миг и да я избави от всичката нейна негативна емоция. Беше я страх да слезе от колата и да прист ...
  670 
Със теб светът ми отново се роди
в една усмивка някъде забравена.
Любовен лъч в сърцето си ми ти,
от обичта ти радостта ми е създадена.
Със утрото мечтая всеки ден, ...
  630  15 
От очите ще текне любов
във реките потънала нощно.
А сърцето ще обича до гроб
пак със същата сила и мощност.
От сълзите ще взема надежда, ...
  691  21 
Времето в училище мина доста бързо. Неусетно и последният час намери своя край. Луиза и новата й приятелка тръгнаха към двора на училището, където щяха да чакат Даниел и Джонатан. Те седнаха на една от пейките и започнаха да ги търсят из тълпата, която излизаше от входната врата. Ето, че и техният р ...
  816 
Луиза продължи пътя към дома самичка. Времето захладня и тя забърза своите стъпки. Макар всичките трудности, тя беше много щастлива, че успя да запази връзката си с Даниел. Вече беше наистина сигурна в чувствата си. Беше любов от пръв поглед, която се страхуваше да бъде призната. Тя отвори вратата и ...
  685 
От листата ми капят надеждите,
по усмивките лази тъга.
Тръгвам пак сама по пътеките,
които ме водят при любовта.
От сълзите ще изгние лицето ми, ...
  641  18 
Безгрешните се любят в Ада ни,
надмощието свое да запазят.
А грешните се лутат из краката им,
които до безмилостност ги газят.
Глупаците се учат от живота, ...
  615  18 
Вечерта беше дълга, а слънцето не искаше да се покаже. Това се харесваше на Луиза. Тя не искаше сутринта да дойде, онези борбеност и храброст, които притежаваше се бяха загубила по пътя й, някъде там, в дълбините на нощта, чакаха я, за да ги освободи от оковите на съдбата. Но няма начин, часовете се ...
  686 
Докато бяха заедно, ДАниел не преставаше да мисли за онази нейна любов, която изпитва към предишния си приятел. Нещо го караше да се страхува, понеже макар тя да му каза, че се съмнява, че заминаването й е предлог, заради който той не й говори, Дан не проумяваше как той ще иска да забрави такова кра ...
  780 
Вечерта беше дълга, а утрото идваше бавно. Всички се бяха потопили в нощната нежна прегръдка и не им се излизаше от нея. Въпреки че й беше приятно, Луиз нямаше търпение да се събуди. Тя знаеше, че я чака телефонен разговор, който очакваше с нетърпение. Искаше й се пак да чуе гласа на своята нова люб ...
  781 
По пътя към дома Даниел размишлява дълго върху чутото от своята нова приятелка. Той постоянно си представяше образа й пред него. Нещо в сърцето му трепереше, разпъпваше се нова любов. Блясъкът в очите му гореше за нея, тя предизвикваше всяка една негова усмивка. Търкаляше се из мислите му и това му ...
  684 
Красавицата с разбъркани мисли, които трудно някой може да разбере. Тя пак нямаше търпение да дойде часът, в който ще види момчето. Така й бе преобърнал живота. Tой бе нейният лъч светлина. Красива е историята им, пълна със загадки, но все пак толкова наивна и красива. Тя бродеше из дома си. Броеше ...
  849 
Къде ли е палачът на сърцето ми?
Привикнах вече с всичките му упреци.
Не виждам даже и звездите на небето ни.
Забравила съм всичките им хубости.
Къде е ореолът над главата ти? ...
  642  21 
Мислите пак спохождаха всяка част от нея. Нямаше и минута спокойствие. Нейната млада, наивна душа беше превзета от толкова много проблеми за решаване, че чак не и се мислеше за тях. Въпреки сложността на живота и в момента, тя и за миг не спря да мисли за момчето с черешите.
Още долавяше онзи огън в ...
  936  10 
По алеите на забързания град се разхождаше замислено момиче, а времето за миг около нея спираше. Вървеше без посока. Замислена в своя малък свят, явно пълен с проблеми, които търсят своите загадъчни решения. Около нея минаваха коли, а времето подържаше душевното и настроение. Беше мрачно и дъждовно ...
  1006 
Kартината е огледало на душата ми.
(Очертавам я самотно със сълзите.)
Сама рисува четката в ръката ми.
(Следвана от цветното в мечтите.)
Пролетното хич не ми е весело. ...
  674  17 
Жадувай с всяка капка ти за мен,
рисувай замечтаните ми устни.
Обсебващо след всеки следващ ден,
обичай ме с онази твоя същност.
Разпалвай огъня и без кибрит. ...
  705  23 
Осъдена била съм да обичам,
със залеза умирам всеки ден.
А лошото не мога да отричам,
(и то понякога живее в мен).
Раждам се в очите на орлите, ...
  782  27 
С една звезда небето се роди,
огън бе за всичките бездомни.
Усмихнаха се тъжните дори,
забравиха си нощите сиротни.
Надежда бе за всекиго от тях, ...
  561  19 
Силует един замислено върви,
пред него крачи неговото тяло.
Странно, но денят навън мълчи,
сякаш днес е всичко онемяло.
Клоните завързали са цвят, ...
  981  28 
От въздуха ще взема самота,
да обвия огъня в душата си.
Бушувал бурно в дългите лета,
отразили в него слепотата си.
От вятъра ще взема малко жар, ...
  677  19 
И литва в небето сълзата ми,
забравила всяка тъга.
Щастлива днес е душата ми,
владее я сега любовта.
През бурите мина подпочвено, ...
  591  16 
През мен минаваш като ураган.
Погълваш ме в стихия огнена.
Душата ми изригва в див вулкан.
От вятъра ревниво гонена.
Сезоните, преливащи пред мен, ...
  687  24 
Обрулена се скитам пак сама,
затворила на любовта вратата.
Страх ме е да гледам в нощта,
звездите да броя в тишината.
И времето край мене си лети, ...
  765  23 
Силата пресели се в душата ми.
Днес съм силна. Повече от всякога.
Прекършена си тръгва и тъгата ми,
зазидала омразата в тревогата.
Лутам се навън по тротоарите. ...
  591  19 
Живея те.
Осъдена от болката.
Тялото пронизваща от ляво.
Изтръгната е любовта, нарочена
убита да е още отначало. ...
  600  21 
Random works
: ??:??