Криеница
Започни да броиш наобратно.
Аз отдавна започнах да търся.
Приближавах се лято след лято
и в съня ти ще вляза на пръсти.
Но понякога просто забравям.
Моят път е такъв – без посока.
И тогава хронично отляво
се обажда пак старата болка.
Тази нощ вдигам чаша за тебе,
та до утре дано да си спомня,
докато упоритото време
си проправя поредния проход.
И в последния час за обичане
ще потропам на твоя прозорец.
Ти дали ще ме пуснеш? Различна съм.
Променена от толкова спомняне.
Но в пустинния хлад на стъклото
си забравил, че мене ме има.
И стрелките на твоя часовник
са задраскали моето име.
А в гърдите ми празно сърцето
вместо с кръв, ще се пълни със пясък.
Ще забравя за тебе до ден.
А до два ще забравя коя съм.
© Надежда Тодорова All rights reserved.
