Криле
КРИЛЕ
Към дъното... и още има да пропадам...
Достигнал го, не ще ли видя там криле,
с които да политна, без дори да страдам,
достигнал търсено от мен небе.
Където да съм истински свободен -
където от сърцето ми излиза светлина -
и там желания живот да водя -
с приятели до гроб и отвъд смъртта...
Една жена за мен да бъде топло рамо,
върху което да намирам тишина и мир.
Да видя със очите на душата мама
и бъде свято като в някой манастир.
Крилете трябва да ги има. И дори Икар
да бъда с тях, ще знам че съм летял.
Камбана бих ударил, ще и е езика
това, което през живота съм мечтал.
Ще бъде моята трогателна балада -
ще бъде оня стих, в който ще съм аз
Сега стремително надолу падам.
Но ще летя, защото има небеса!
© Върбан Колев All rights reserved.
